Бяха ми разказвали, че на човек му трябва малко, за да е щастлив. Честно казано не вярвах. Или просто не ми се искаше да повярвам, защото в такъв случай се питах къде е "моето малко", което да ме направи щастлива?
Истината е, че се вглъбяваме прекалено много в битовизмите, в мислите си - да, мислим, премисляме, анализираме излишно много, в повечето случаи за незначителни неща, които в процеса на мислене превръщаме в значителни... или казано накратко - правим от мухата слон и сами си усложняваме живота... ето, пак започнах да анализирам.
Забравили сме да живеем, да се радваме на малките неща - на усмивката на близките ни хора, на споделените моменти с приятелите, на прекрасното слънце навън, на младостта, дори на това, че май е близо и навсякъде мирише на люляк... и на череши.
Погледът ни постоянно е обърнат назад и уж сме "тук", "сега", а все търсим нещо отминало. Рутината ни поглъща или ние поглъщаме рутината? Забравили сме да живеем в настоящето. Забравили сме да мечтаем. Забравили сме да бъдем себе си. И най-важното - забравили сме да се обичаме.
Загубили сме ключа към хармонията и се лутаме, търсейки го, неуверени, неудовлетворени, страхуващи се. А той е в нас - дълбоко заровен, някъде там. Само трябва да намерим онова, което ни прави истински щастливи и да не го изпускаме. Защото който търси - намира.

What's on my mind?

I'm fucking tired.
I'm tired of caring for people who don't give a shit about me.
I'm tired of waiting for a text that's never going to come.
I'm tired of thinkinh things will be different, yet they never changed.
I'm tired of giving out chances, only to be let down.
I'm tired of putting forth 100% of an effort and only getting 25% in return.
I'm tired of broken promises.
I'm  tired of all the let downs by all the people who mean the most to me.
I'm tired of making someone a priority when in reality I'm just a number to them.
I'm tired of shitty friends who are never there for me.
I'm tired of self - centred assholes who only manipulate a situation for their own perspective, never even thinking about what someone else is going through.
I'm tired of the same bullshit happening over and over again.

true or false?

... but sometimes they come back?